* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Събрали ми се, побрали,
тези котленските хаджии,
все болярските синове,
сиви шаяци да карат.
Петък са коне ковали,
събота денгюви стягали,
в неделя яли и пили,
понеделник на път тръгнали,
с род, роднина се прощавали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
до Джендем гора стигнали.
Седнали да си починат
и малко хлебец да хапнат.
Кутьо, вечен чорбаджи,
Кутьо на Иванчо казваше:
- Иванчо, каним кардашим,
знаеш ли, Иванчо, помниш ли,
ние като байрям имахме,
аз ти седлото поисках,
седлото сребърното,
пък ти ми каза Иванчо:
"Седлото ми е сребърно,
аз си седлото не давам!"
Я слез, Иванчо, от конче,
главата ти да отрежа,
да ти седлото не окървавя.
Извади сабя френгия,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010