* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Събрали ми се, събрали
котленските абаджии,
все богатските синове;
и тий на Сливен ще идат,
сини ще шалци да сбират.
Тръгнали на път да вървят,
вървяли, що са вървяли,
минали поле широко,
до Джендем-дере стигнали,
че викна Кутьо, че запя.
Иванчо богаташина,
и той на Кутя думаше:
- Бре, мълчи, Кутьо, недей пя,
тука се песен не пее,
тука си ходи Дандика,
Дандика, Дандик войвода,
Дандика Котленчанина!
Дорде си Иванчо отрече,
ето и Дандик, че иде,
Дандика, Дандик войвода.
И той на Кутя думаше:
- Знаеш ли, Кутьо, помниш ли,
койга си байрам имахме,
азе ти седло поисках,
пък ти ми каза, бре, Кутьо:
"Мойто е седло сребърно,
сребърно и със кръстове;
него го турчин не язди!"
Я слазай, Кутьо, от коня,
да н' ти се седло окърви,
че ти е седло сребърно,
сребърно и със кръстове!
И му главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010