* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Събрали ми се, събрали
сливенските баш хаджии,
котленските бозаджии,
че ще да идат, да идат
в Кортена, града голяма,
аби, ямурлуци да носят,
хубави моми да сгляват.
Дълга си пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора - дърво високо,
седнали да си починат
и нещо да си похапнат.
Славчо ми, Славчо чорбаджи,
той си на Куртя думаше:
- Курте ле, баш цигуларю,
я викни, Курте, запей ми,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Курти на Славчо думаше:
- Славчо ле, славен чорбаджи,
тука се песен не пее,
тука е място лошаво,
тук ходят, Славчо, хайдути
с Диндико баш войводата! -
Славчо на Курти пак дума:
- Не бой се, Курте, не бой се,
като съм, Курте, със тебе!
Че викна Курти, че запя,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи -
канарите са екнали,
долове песен поели.
Отде го зачу Диндико,
Диндико баш войводата,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Точете саби, ножове,
че ще на пътя излезем -
хаджии да си посрещнем,
парите да им вземаме!
Че са на пътя излезли
и си хаджии срещнали.
Диндико Славчо думаше:
- Знаеш ли, Славчо, помниш и,
гато ти хабер пратихме
завивки да ни изпратиш,
завивки, още постеля -
пък ти ни, Славчо, отказа?
Дружина вярна, сговорна,
вземайте всичко що има.
Другите тихом пуснете,
Славчо ей тук обесете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010