* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Че са се сбрали, прибрали,
сливенските баш чорбаджии,
Натю и Зафю двамата,
в кална Ичера да ходят,
черни аби да събират,
и червени ямурлуци
и бели моми да любят.
В петък са говор правили,
в събота коне ковали,
в неделя яли и пили,
в понеделник на път тръгнали.
Вървели, дорде вървели,
досред пътя са отишли,
до Джендем дере стигнали.
На пътя ги срещнал Кутито,
Кутито, баш цигуларят.
Зафю на Кути думаше:
- Куте ле, баш цигуларю,
я ми, Куте ле, посвири,
посвири, още попей ми,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Кутито Зафи думаше:
- Тука се, Зафе, не пее,
в гората има хайдути.
Зафи на Кути пак рече:
- Я запей, Куте, я запей!
Че викна Кути, па запя,
па запя Кути, засвири.
Отде ги зачу Дендико,
Дендико, баш хайдутина,
той си при Зафи отиде,
че си на Зафи думаше:
- Я слезни, Зафе, от коня,
голям ще огън накладем,
пастърма ще си опечем,
тука ще ядем, ще пием.
Зафе Дендико думаше:
- Дендико, холан, Дендико,
ние си благо не ядем,
че сега е пости велики,
пък сме хора българи.
- Я слизай, Зафе, от коня,
дето ще, Зафе, да седнем,
ален ще божур да цъфне
през Великата неделя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010