* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Зафьо си коня яздеше
в Сливен сред чаршията -
среща му иде Дандика,
той си на Зафьо думаше:
- Бре, Зафьо, чутен болярин,
я си дай, Зафьо, кончето,
че имам, Зафьо, ходене!
Зафьо на Дандик думаше:
- Бре, Дандик, куче краставо,
на тебе, Дандик, не мяза,
ти мойто конче да яздиш.
Събрали ми се, събрали,
сливенските абаджии
и ямболските търговци,
и котленските чорбаджии,
в петък дума думали
и си сметката гледали,
в събота коне чували,
в неделя яли и пили,
в понеделник на път тръгнали -
в тъмна Ичера ще идат
и в Котел-града голяма,
и в сеирлия Жеруна,
сиви ще аби да сбират,
и бели моми да любят.
Вървели, що са вървели,
до Джендем дере стигнали.
Добра ги среща срещнали
Кутьо и Рамчо двамата,
двамата баш цигулари.
Зафьо на Кутя думаше:
- Я викни, Кутьо, та запей,
из едно гърло два гласа
и ти, бре, Рамчо, след него.
Кутьо на Зафьо думаше:
- Зафьо ле, чутен болярин,
тук се песен не пее,
тук е място хайдушко,
че тук ходи Дандика
с негова вярна дружина.
Докат си дума издума -
ей го че иде Дандика.
Данкик на Зафя думаше:
- Бре, Зафьо, чутен болярин,
я слизай, Зафьо, от коня,
че му е седлото с кръстове
да не оцапам седлото,
като ти глава отрежа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010