* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Тръгнали ми са, тръгнали
котленските абаджии,
баш болярските синове,
тий щат да идат, да идат
на сихирлия вечеря.
Вървели, що са вървели,
до Джендем-дере стигнали,
до Дженде-мдере, до моста
и там си Кутя срещнали,
Кутя най-баш цигуларя.
Димко на Кутя думаше:
- Кутьо льо, баш цигуларю,
я запей, Кутьо, засвири,
я запей снощната песен -
от един език две думи,
от едно гърло два гласа.
Кутю на Димко думаше:
- Тука се, Димко, не пей,
не пей, Димко, не свири,
тука й мястото лошаво,
че тука има Дандика,
Дандика и Осман ага.
Ако ни, Димко, зачуе,
къс по къс ще ни насече,
по трънки ще ни окачи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010