* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Славчо мами си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида
на Коттел, на сборовете -
котленски моми да гледам.
Славчова мама думаше:
- Славчо льо, сино Славчо льо,
седи, Славчо льо, не ходи
на Котел, на сборовете,
че ти се кани Дундуко,
Дундуко, зъл кеседжия,
кани се, ще те погуби!
Славчо майка си не слуша,
той стана Славчо, отиде,
отвори темни яхъри,
изведе конче хранено,
хранено конче, алено.
Майка му, хитра, разумна,
тя влезе в изби дълбоки,
извади от бел пастърма,
че му у дисаги гудила,
и тъй на Славча думаше:
- Славчо льо, хаджи Постолов,
ти като идеш, Славчо льо,
на Котел, на сборовете,
ако те види Дундуко,
ти да му кажеш, Славчо льо:
"Аз додох, Дундук, аз додох
със тебе да ям, да пия!"
Че тръгна Славчо, отиде,
на пътю срещна Тотито,
Тотито, песнопоеца.
Славчо на Тотьо думаше:
- Я викни, Тотьо, та запей,
ем запей, Тотьо, ем засвири!
Тотьо на Славчо думаше:
- Славчо льо, хаджи Постолов,
не можа, Славчо, не смея,
защото й в Котел Дундуко,
Дундуко, зъл кеседжия,
той ти се люто закани!
Славчо на Тотьо думаше:
- Не бой се, Тотьо, не бой се!
И Тотьо викна, та запя,
ем запя Тотьо, засвири.
Отде го зачул Дундуко,
тозчас при тях й довтасал.
Дундуко дума на Славчо:
- Славчо льо, хаджи Постолов,
знаеш ли, Славчо, помниш ли,
като ти хабер проводих
да ми проводиш, проводиш
твоето конче алено,
алено конче, хранено,
пък ти го, Славчо, не прати,
я най ми хабер проводи:
"Моето конче алено,
алено конче, хранено,
крастав го турчин не язди!"
Ми сега, Славчо, ми сега,
дали ти глава отрежа?!...
Славчо му се молеше:
- Не ме млад от свят изгубвай!...
Той му молбата не слуша,
къс по къс си го разсече
и по драките го пореди...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010