* * *

Либето й заклали, нея на чоп хвърляли

- Стани, Алие, отвори, Алинко,
вашине порти шарени,
шарени и шемширени;
голем ти хабер носиме, Алинко,
от високана планина,
от хайдушкана равнина.
Любено ти сме убили, Алинко,
ясни му кърви лейнаха,
низ гайтанлъно копаран,
низ гайтанлъно копаран, Алинко,
низ оймалъно жомадан,
низ аленоно поесе.
- Не мога, аго, да стана, аго,
майка ми не съм питала,
любено не съм видвала...
- Стани, Алие, отвори, Алинко,
любено не ще видване,
майка ти не ще питане.
Любено ти сме убили, Алинко,
на високана планина,
на хайдушкана равнина;
кончено му сме продали, Алинко,
парине му сме сделили,
за вино сме ги изпили.
Тебе сме на чоп метнали, Алинко,
ти се си мене паднала,
ти ще със мене да дойдеш.
Ти ще със мене да дойдеш, Алинко,
мене щиш диван да седиш,
мене щиш измет да правиш.
Мене щиш измет да правиш, Алинко,
кехлибар чибук да палиш
и морна кафьо да вариш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.