* * *

Либето й заклали, нея на чоп хвърляли

Събрали са се, събрали
на Червен камен планина,
на хайдутскана равнина,
хайдуте, млади войводи.
Та ми са ели и пили,
и помежду си думали:
- Чие е любе най-хитро,
най-хитро и най-разумно?
Иван войвода викаше:
- Мое е любе най-хитро,
най-хитро и най-разумно!
Другаре си му викаха:
- Немой си хвали любено,
че ще да го измамиме.
Иван войвода викаше:
- Ко ми любе измамите,
голем бакшиш ще имате -
четри хиляди ви давам
и кончено ви харизвам,
който ми любе измами
нишенчек да ми донесе...
Та са помежду си сдумват,
сдумуват, още спитуват:
- Кой ми е хитър, най-хитър,
та него да проводиме?-
Найдаха хитро хайдутче,
та си го него пратиха,
пратиха и проводиха
на Дафинкини дворове.
Ага си тамо отиде,
на порти чука и вика:
- Дафинку, моме хубава,
хубава, още червена,
елай ми порти отвори,
че си ти носем хаберан
от Червен камен планина,
от хайдутскана равнина.
Любено ти сме убили,
рубана му сме сделили,
кончено му сме продали,
на вино го сме изпили,
вино и бела ракие.
Тебе сме на чоп метнали,
ти си се мене паднала,
ти ще със мене да дойдеш,
елай ми порти отвори!
Дафинка си му викаше:
- Махни се, махни, хайдутче,
портине си не отварем,
махни се от туф, хайдутче,
да ме не слушат комшие,
комшие, близни селене,
доде ти здрава кожата,
че ко ти пуснам, хайдутче,
моине сиви кучета,
на место ще те разкъцат,
на место ще те удавет! -
Той си го шеко имаше,
та си порти подпареше,
подпареше, отвареше.
Дафинка са в зор видела,
та си отвори пенжуран
и пусна сиви кучета.
Кучета си излезаха,
та хайдутче удавиха,
удавиха, разкъцаха.
Ага се зора зазори,
всички комшие дойдоха,
цело са село събрало
на Дафинкини дворове,
да чует, още да видет
какво е чудо станало -
кучета хайдутче удавили,
удавили, разкъцали.
Че си хабер пуснаха
на Иван млади войвода
какво му любе сторила,
сторила и направила
Дафинка мома хубава.
Че е порти не отворила,
че е хайдутин удавила
с нейни сиви кучета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.