* * *

Мома тъкала чалма за царя

Марийка каже Николу:
- Либе Никола, Никола,
я стане утре сас рано,
та се умий и среши,
къдрав си перчин накъдри,
па иди рано в черкова,
та си черкова помети,
помети, та па наръси,
та да те буба хареса,
за зет, за приводника.
Николчо каже Марийка:
- Либе Марийке, Марийке,
мене буба ти харесал,
ама ми ти не харесваш,
че ми си жълта-зелена,
зелена, та прецедена.
- Либе Николчо, Николчо,
що ме не питаш, да кажа
защо съм жълта-зелена.
Девет съм годин седяла
в царювите мазани,
на цар съм килим тъкала,
на царицата - ястъци.
Бяло бе злато основа,
а жълтото бе вътъка,
за неделята цевата,
а за месеца поврата,
за годината натрата.
Като си вятър вейнеше -
бяло се злато сейнеше;
като си слънце грейнеше -
жълто се злато топеше,
мойто се сърце тровеше -
затуй съм жълта-зелена,
зелена, та прецедена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.