* * *

Мома тъкала чалма за царя

Тъмен се облак задава
отдолу, от Цариграда,
откъмто пусто Стидово,
от пуста Кобилишница.
Като вървеше, ехтеше,
мъгли, прахове дигаше,
от бучак клони смъчаше,
от канарите - камъни.
Янка на пътя седеше,
ленен си кържил предеше,
братово дете държеше.
В облака човек продума:
- Енке ле, мома хубава,
нещо ща да те попитам,
правичко да ми обадиш -
като надолу отивах,
каква бе, Енке, каква бе,
каква бе бяла-червена,
пък сеги, Енке, каква си,
каква си черна-зелена.
Дали си болна лежала,
или си либе либила,
либила, пък го не взела?
Янка облаче думаше:
- Облаче, черен-омразен,
коги ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Нито съм болна лежала,
нито съм либе либила,
либила, пък го не взела.
Царю съм търпана тъкала -
основа - бяла коприна,
вътъкът - сърма и злато.
Силни ветрове вееха,
коприната са късаше,
а златото се тронеше.
Затуй съм черна-зелена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010