* * *

Царица ниже шапчица за детенце

Елен пливат по море, ой Лазаре,
злати му се рогои,
на рогои пиргои,
на пиргои злат одър,
на злат одър халия,
на халия постеля,
на постеля перница,
на перница кадъна.
Мъжко дете леляше,
со симид го ранеше,
дробен бисер нижеше,
едрийот го хвърляше,
на голоби викаше:
- Вити, вити, голоби,
да зобате бисерот
наместо бела пченица.
И в година, и в година, Лазаре,
да дочекаш, да дочекаш! (и проч.)

Началното описание е характерно и за други лазарски песни от югозападните краища. Съдейки по бележката в края, Шапкарев отпраща към популярно в района устойчиво клише. Тая заръка е спазена от М. Арнаудов в антологията му с лирични песни, където песента я допълнена според финала на Шапкарев 1, № 78: "И в година, и в година, / да дочекаш, да дочекаш / и со бяло и со църно, / и со рода род роднини, / и со майка и со татка, / и со братя и со сестри!" (Арнаудов-Лирика, № 32 - "Мъжко дете"), но по-късно е махната при публикацията във антологията му "Вековно наследство" (Арнаудов-ВН 1, с. 325 - "Елен плава по море") (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.