* * *

Цар Ясен и турците

Царю Ясенье, Ясенье!
Цар Ясен вино пиеше
у тая града Урвича.
Град Герман турци разбиха,
царица му поробиха,
излезла мома Германка
на камик, на засеченик,
па се три пъти провикна:
- Царю Ясенье, Ясенье!
Ти седиш, та вино пиеш,
град Герман турци разбиха,
царица ти поробиха.
Ка я дочул цар Ясен,
он си на слуги говори:
- Илийо, трапезарийо,
я сбирай честни трапези!
Стояне, младо саизче,
остави чаша сребърна,
та стегай коня хранена!
Доде си това издумал,
той час се качи на коньо.
През три села премина,
настана поле Лозанско:
у поле орач ореше,
цар Ясен го попита:
- Орачко, младо орачко!
Виде ли турци да минат,
да си прокарат робиня?
А орачо им говори:
- Та скору турци минаха
и прокараха робиня;
ама ти е коньо у пайванье,
та неке да ги достигнеш.
Цар Ясен тогай погледна,
та па е проклел три села:
- Кокаляно кале да бие,
Панчарево с каменье.
Град Герман град го било,
а Лозен честит да е!
Па тогай извади остра сабля,
па пресече пайвоньето.
Три пъти коньо прерипна,
достигна клети турци.
Сите ги той погубил,
та си царица оставиха;
дека е коньо прерипнал,
три са кладенци изврели;
от Засечек се повърна,
па си царица заведе
у тая града Урвича,
па си трапези седнали,
седнаха ручок да ядат.
А царо си тогай тихо говори:
- Царице, лепа Елено,
нещо ке те попитам -
кога те турци робиха,
седеха ли мирно от тебе?
А царица му говори:
- Царю Ясенье, Ясенье,
нели ме питаш да кажем,
колко са мирно седели;
като влезне влък у овци,
како си он мирно излезне,
толко съм и я мирно излегла...
Цар Ясенье, прости!
Цар Ясен метна очи у нея,
а царица се усмихна,
па си на царо говори:
- Царю Ясенье, Ясенье!
Нищо на турци не харесах,
един им дузен харесах;
кога седнат да ручат,
они се с вода умият;
кога се наручат,
они си ръце умият.
Като си това продума,
цар Ясенье се умисли:
"Като царица турци хареса,
она ке ме издаде;
доде си мене издаде,
я ке да я погубим!"
Извади сабля вренгия,
руса й глава отсече.
Дека са кърви потекли,
бела е трева изникнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.