* * *

Цар Ясен и турците

Провикна се Германа
воз крива река, воз Искър,
воз камик, воз Просечник,
та па си мина, промина
през Портни дол промина,
та па си ойде на Роба.
Германа дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
тизе си седиш на Роба,
проклети турци дойдоа
у Урвич, у калето,
и ти царица заробиа!
Царо си дума продума:
- Моме Германо, Германо,
та па къде си ойдоа?
Той час рипна цар Ясен,
та хвана коня ранена -
коня му беше у пайване
на Роба у ливадата.
Хвана си коню и пойде,
та па си мина, промина
през село през Кокальене.
А никак се царо не сети,
че му е коня усъпен.
Та па си мина, промина
през село през Панчарево,
никой му коня не виде,
че му е бил коня усъпен.
Та па си мина, промина
през село през Герман.
У Герман хоро играе,
секи му коня съгледа,
ама му никой не каза.
Та па си мина, промина
под Лозен през ливадьето.
Овчарче овци пасеше
у това равно ливадье.
Царо му дума продума:
- Овчарче, младо овчарче,
да проминаа ли
некакви турци проклети?
Овчарче дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
минаа турци проклети
и си караа робиня!
Царо му дума продума:
- Овчарче, младо овчарче,
дали са далек ил не са?
Овчарче дума продума,
- Царо ле, честит царо ле,
не са си турци далеко,
скоро че турци да стигнеш!
На слезни, царо честити,
та коню да ти отсъпнем!
Той час си слезна цар Ясен,
та па си коня отсъпна.
Тогава дума продума:
- Проклето село Кокальене,
Кокальене кал да го бие,
Панчарево камик да бие,
а Герман град да го бие!
У това село Лознове,
червени ченица да се ражда!
Та па се качи на коню,
три пати рипна със коню,
та стигна турци проклети.
Дека си рипна със коню,
изврела вода студена,
направи три кладенци.
Погуби турци проклети,
отъмна лепа царица.
Тогай си оттам пойдоа,
царо й дума думаше:
- Царице, лепа царице,
като те турци караа,
а дали те умърсиа?
Царица дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
когато влезне вук у овци
и хване вакло ягненце,
и он го олигави!
И он й нищо не дума.
Тогай си дойде у Урвич,
царица дума продума:
- Царо ле, честит царо ле,
нийе сме чистя, пречисти,
а турци са още по-чисти!
На царо жалба дожале,
извади сабля от пояс
да посече царица.
И она тогай побегна,
та се качи на Царичината скала,
на скала и на кьошката,
и рипна от кьошка,
и утрепала се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.