* * *

Цар Ясен и турците

Кога дошли турци у Бистрица, срещнали една баба, коя рекла:

- Честито ви царство.

А турци рекли:

- Немаме царство, дор не ванемо цар Ясеня.

Рекла баба:

- Я чем цар Ясен лесно да ви ванем.

Та ги провела низ вода Ведена, тамо, де е цар и царица... У то време царица е излела на оро сос тия селски дреи; а баба казала на турка:

- Те това е царицата!

И турци ю ванали и закарали. Цар Ясен седел, та си ручал. Дошло абер нему:

- Ти седиш и пиеш, а турци закараше царицу.

Цар рекъл:

- Петре, скоро софра прибирай! Павле, кон ми изводи!

Довели коня и цар Ясен се качил на коню, па не согледал, че коню е упайван. Така минал през село Кокаляне. Отад минал през село Панчарево; отад минал през село-град Герман. Ошел тогай под село Лозен. Там пасли две деца овци; он них попитал:

- Минаха ли тука турци?

Они рекли:

- Сега туку заминаха.

Он рекъл:

- Дал че ги стигнем?

Они рекли:

- Какво че стигнеш? Коньо ти заклопен!

Тогай рекъл цар Ясен:

- Ей, Кукаляне, кал да те бие! Панчарево - саде камик да е, а град Герман - градушка да те бие, село да те направи, а Лозен без коне да не са и без волове да не са, и жито саде да им е ченица!

Деца рекли:

- Чичо, нема тука вода!

А он рекъл:

- Господ че даде вода!

Тогай пресекал цар Ясен пайванета и рипнал коня - излели три кладенци вода. Кога бутнал царо коня, стигнал турците и погубил ги, а царицата върнал си и отвел я у Урвич град, сос железни порти, а Искър заобиколил град Урвич. Тогай цар Ясен попитал царица:

- Кога турци те водиа, имали ли нещо пакос?

Она рекла:

- Влезне вълк у овци, он си мирно не излезне: един ми е беркнал у пазува.

А царо рече:

- Они са псета - това не е лошо, като седеше при царо.

Па рече царица цару:

- Многу ги я аресах, кога идат да серат, они се мият.

Царо се расерди, та погуби царицу и расфърли я по един камик..

И била царица доила дете и от това до днеска излеза вода бела.

Тогай цар Ясен сос една мома бегал у Русия. И тамока у Русия беше говедар. Тамо му дали една бабица селска, коя нему родила едно детенце мажко. Дете изучило книга; ка изучило книга, умрел баща му. Когай детенце разбило сандък и нашло тамо царска капа и царските писма, тогай повервало, че негов баща бил цар и че има у Урвич закопани бащини пари. И натовари оно маски со сол, тадоде у София; ойде у Урвич, сос писма найде бащини пари, та отнесе у Русия.

В заключение сказитель заметил, что до настоящаго времени в Кокалянском монастыре "Св. Рандела" (sic!), що над сам Искар, има чаша и кратуна од цар Ясен.

Предание это досказал крестьянин Филип Минин так:

Цар Ясен на Русия беше говедар. Тогашни Руски цар никакву веру немаше. Царо Руски затражи да жени сина си; и син му рече:

- Че земем на говедара черку.

Отговорил Руски цар:

- Добре!

Цар Ясен-говедар рече на цар Руски:

- Имали нещо твой син от занаят?

Он рекъл:

- Нищо нема!

Рече цар Ясен-говедар:

- Почекай да го учим!

И учеше го цар Ясен-говедар десет дни и научише да прави рогоже. Тогай рече цар Ясен-говедар:

- Като може да прави рогоже, че му дадем момуту!

И му даде момуту.

И син на Руски цар не може да живе сос своя булка. Тогай сама булка рече:

- Бре, човече! Мой баща знае траву-самотворку, коя че помогне!...

И цар Ясен-говедар соблекъл син на Руски цар, па му турил босилек, та му светил воду, па го молитвил, па го изкупал. И тогай лицето сину светнало като на цар Ясен-говедар. Па и сам Руски цар - неверний, къде даде сина на черку цар Ясен, стана като негов син, сиреч ристьянин... И сега и Русия и Болгария се едно - Ристияния!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010