* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета -
на края, на край селото,
на края, на край гробища.
С меден кавал свиреше,
луната ясно грееше.
Гласец се от земя обажда:
- Дойчо ле, мили деверко,
я си кавала позапри -
нещичко ще те запитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме, буля, излъжеш.
Че ожени ли се бате ти,
добра стопанка взема ли,
гледа ли, буля, децата?
Дойчо се плахо уплаши
и си кавала позапря
и на буля си продума:
- Буле ле, буле, да кажа,
правичко ще ти обадя.
Бате се, буле, ожени,
добра стопанка намери,
ала не гледа децата.
- Буле ле, Дойчо, деверко,
ще ти се, мили, помоля,
като си в село отидеш
и на батя си да кажеш,
стопанката си да гледа
да не ми пилей децата,
аз макар тука живея,
аз за тях пак си милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010