* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата
с меден си кавал свиреше.
Подземен глас се е чуло:
- Я поспри, Дойчо, кавала
нещичко да те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата?
Дойчо уплашен на глас отговаря:
- Бате се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
на тебе много прилича,
нали си е майка мащеха -
тя си децата не гледа...
- Аз ти се моля на тебе,
ти се моли на батя си -
да си със жената живеят,
децата си той да гледа,
макар и тук да живея,
все за тях милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010