* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло
зълва буля си да жали, (2)
както е Радка буля си.
Жали я малко, не много,
жали я девет години, (2)
на десетата я отжали.
Ранила рано в събота,
и се умила, оплела, (2)
вземала бяло бакраче,
наточи вино червено,
напълни жълта бъклица (2)
и на гробища отиде -
приляла и припалила,
викнала, та заплакала:
- Булне ле, драго булне ле,
стани ме, буле, оплети
горненско, буле, оплетене, (2)
долненско, буле, ресене.
Буля й от гроб продума:
- Калино Радо, малино, (2)
не мога, буле, да стана,
черна ме пръст затиснала,
бяла е плесен под мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010