* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станьо шилета
край село, в нови гробища.
На бял ми камък приседна,
с меден ми кавал засвири,
като свиреше, думаше,
думаше, дур казуваше.
Никой на кавал не отбира...
Ка го й зачула снаха му,
снаха му из гроб продума,
и тя си Станьо думаше:
- Драгинчо Станьо, драгинчо,
кога те питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи
що ти й толкоз весело?
Кога те питам, кажи ми
ожени ли се байно ти,
доведе ли си невяста,
че хубава ли й колко мен,
че работна ли й колко мен,
че гледа ли ми децата?
Станьо Елени думаше:
- Снахо Елено, Елено,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
че ожени се байно ми,
че доведе си невяста,
че хубава й колко теб,
че работна й колко теб,
ала децата не гледа;
децата ще ти хариже
на всяко село по едно,
на девет села по едно.
Елена из гробът продума,
я тя си Станьо думаше:
- Драгинчо Станьо, драгинчо,
ще ти се, холан, помоля
да речеш, холън, байно си,
децата да си не пръска
на девет села по едно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010