* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей
както е Недка жалила,
жалила до три години.
Станала рано в понеделник
че се умила, оплела,
пържина парцали опрала,
че взела свещи вощени,
че е отишла, отишла
на булина си равен гроб,
викнала, че заплакала:
- Булне ле, драга булне ле,
стани ме, буле, оплети,
дребно ме, ситно нареши.
Буля се от гроб обажда:
- Калино Недо, калино,
стига си, буля, идвала,
стига си, буля, плакала,
че ми къщата прикапа
от твойте сълзи горещи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010