* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше,
край едни пусти гробища,
в тръни се човек обади:
- Драгинко Дойчо, Дойчо ле,
я поспри, буля, кавала,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се бате ти,
взе ли добра стопанка,
ходи ли моята ходене,
носи ли моята носене,
гледа ли моите дечица?
- Бате се, буле, ожени,
не взе добра стопанка,
не ходи твоите ходене,
не носи твоите носене,
не гледа твоите дечица.
И ти децата раздаде
на турци и на българи,
само Марийка остана
и нея, буле, ще дадат
на една черна циганка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010