* * *

Булин глас от гроба (1)

Братче ле, Станьо, Станьо ле!
Пасъл е Станьо шилета
по тия нови гробища,
на мермер камик поседна,
с меден кавал засвири.
Нещо му се глас зачува,
чуди се Станьо, мае се -
дали го моми надпеват,
ели го агне отблева.
Сами се Станьо досети,
че има снаха умрела.
Снаха на Станьо продума:
- Братче ле Станьо, Станьо ле,
ожени ли се баче ти,
взе ли си жена хубава,
ходи ли тя мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли мойто гледане,
чува ли, братче, децата?
Станьо на снаха продума:
- Снахо ле, мила снахо,
баче се, како, ожени.
Той взема жена хубава,
тя ходи твойто ходене
и носи твойто носене.
Тя гледа твойто гледане,
ала децата не чува,
тя си децата пропъди -
едно е, како, в изгрев,
друго е, како, в заход.
- Братче ле Станьо, Станьо ле,
ти кажи, братче, на мама
децата да ги прибере,
главите да им умие,
я ще ги, братче, прибера!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010