* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчо шиленца
край село, край гробището,
на бял се камък облегнал,
с меден си кавал засвирил,
кавал му свири-говори.
Дочуло се глас отблизо,
отблизо откъм тъмен гроб,
от тъмен гроб, откъм булини му.
Буля му от гроб се обажда:
- Драгинко драги, мил булин,
аз ще те, буля, запитам,
правичко да ми отговориш,
ожени ли се батьо ти,
взе ли си буля пак друга?
Ходи ли тя мойто ходене,
носи ли тя мойто носене,
мойте песни пее ли,
децата добре гледа ли?
Драгинко буля си думаше:
- Батьо се, буле, ожени,
доведе буля хубава.
Тя ходи твойто ходене
и носи твойто носене,
и твойте песни тя пее.
Наглед е много хубава,
ала на сърце лошава.
Децата, бульо, не гледа.
Сутринта като минавам
край ваште, бульо, вратници,
децата на двор все стоят,
все гладни, бульо, все голи,
сухи корички те гризат.
Я стани, бульо, я стани,
та си децата погледни
на кой са ред, бульо, стигнали!
Буля Драгинко думаше:
- Как да се, буля, надигна,
децата да си погледна,
на кой са ред, буля, стигнали?
Змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо увила.
Аз ще ти, буля, заръчам,
като се вкъщи завърнеш,
ти на батьо си да кажеш,
нека си гледа децата,
че макар там не живея,
все за тях плача, милея,
все за тях, буля, двенките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010