* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата;
с меден кавал свиреше.
Откъм гробището глас се зачу:
- Дойчо ле, мили драгинко,
я спри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми отговориш -
оженили се, Дойчо, бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
децата добре гледа ли?
Дойчо буля си отговори:
- Бульо ле, мила бульо ле,
бате се, бульо, ожени,
добра стопанка доведе,
ходи твойто ходене,
ала децата добре не гледа,
чичови клети сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010