* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
глас от под земя се чуло:
- Драгинко, Дойчо булин,
я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко да попитам -
ожени ли се батьо ти,
взема ли си добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Ожени се, бульо, бате ми,
доведе си хубава къщница,
ходи твойто ходене,
носи твойто носене,
само децата добре не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010