* * *

Булин глас от гроба (1)

Де се е чуло, видяло
среди-зима кукувицата,
кукувицата да кука.
Не била кукувицата,
най била булка Велика.
Тя на драгинка си думаше:
- Драгинко, драги на буля,
станала е една година
като е буля ти умряла.
Ожени ли се батя ти,
доведе ли си мащеха,
че добра ли му е булката?
Ходи ли моето ходене,
шета ли моето шетане,
гледа ли добре децата?
Драгинко дума буля си:
- Бульо ле, бульо Велико,
стана една седмица
като се е бате оженил.
Че не му е добра булката,
не ходи твойто ходене,
не шета твойто шетане,
не гледа добре децата.
Най ги по хора раздаде -
по турци, по българи,
по трета вяра - цигани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010