* * *

Булин глас от гроба (1)

Авлига пее в усои
под бял, под червен трендафил,
под белоцветна ябълка.
То не било авлига,
най била булка Иглика,
тя с драгинка си говори:
- Драгинко, драги на буля,
ожени ли се батьо ти,
взе ли ти буля пак друга?
Шета ли мойто шетане,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Драгинко си на буля думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема ми буля пак друга.
Твойто шетане - шета,
твойто носене - носи,
твойто ходене - ходи,
ала децата не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010