* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станчо шилета
край село, край гробищата,
във бел се камик въслонил,
с меден кавал засвирил.
Нещо му се гласи зачуло
дали моми пригласят,
или му кавал приглася,
дали му белка отблева?
Поспре Станчо кавала,
поспре, та послуша.
Нито му моми пригласят,
нито му кавал приглася,
нито му белка отблева,
снаха му се из гроб обажда:
- Братче ле Станчо, Стане ле,
ожени ли се батя ти,
взе ли мома като мен,
ходи ли мойто ходене,
хубава ли е като мен?
Носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Станчо на снаха продума:
- Како ле, мила снахице,
и батя се, како, ожени,
и взе мома като теб,
и ходи твойто ходене,
и хубава е като теб,
и носи твойто носене,
и добре гледа децата,
ала бате си, каке, жали
за теб, за първо венчило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010