* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата,
стадото кротко пасеше,
Дойчин си с кавал свиреше.
Зачу се глас изпод земя:
- Постой, Драгинко, почакай,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли булка хубава,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
- Батьо се, како, ожени,
взема си булка хубава,
прилича малко на тебе,
но не гледа добре децата.
- Постой, драгинко, почакай,
нещичко ще ти заръчам.
Като се в село завърнеш,
на батьо си, драгинко, да кажеш
да вземе вино червено
и тая върла ракия,
на гроба ми, драгинко, да дойде,
да дойде, да го полее,
дано се земя разтвори,
навън, драгинко, да изляза,
във село да се завърна,
децата да си събера,
събера, драгинко, опера,
и пак тук да се завърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010