* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойко си стадо пасеше
край село, край гробищата,
край булин си равен гроб.
Откъде го чу буля му,
откъде го е по кавал познала
и си на Дойко думаше:
- Дойко, деверко,
ожени ли се батко ти,
взе ли добра къщница,
гледа ли хубаво децата,
в събота мие ли ги?
Дойко на буля думаше:
- Той се батко ожени,
не си взе добра къщница,
хубаво децата не гледа,
в събота не ги мие.
Ако хляб поискат,
сухи корички им дава,
вместо манджа - помия.
- Дойко, деверко,
ти на батко си да кажеш,
да вземе свещи и тамян,
да дойде да ме прикади,
с тамян да ме опуши,
дано ми се гроба раздели,
аз от гроб да излезна,
децата да си изгледам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010