* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата,
край булинта си гробница,
с меден си кавал свиреше,
с дренов ги кривак спираше.
Глас му се от гроб дочуло:
- Драгинко, Дойчо мил булин,
я поспри, буля, кавала,
нещичко да те попитам,
правичко ти да ми кажеш -
ожени ли се батьо ти,
взема ли си добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли моито носене,
гледа ли добре децата,
децата двата близнака,
момчето и момичето?
Дойчо си буля думаше:
- Бульо ма, бульо миличка,
бате се Бенчо ожени,
не взема добра стопанка,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
не гледа добре децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010