* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Бойчо шилета
край село, край гробищата,
със меден кавал свиреше,
таман си Бойчо свиреше,
той му се му глас изчуло,
той си кавалу позапрял.
Бойчо се чудом чудеше,
каква е тази работа -
дали моми в село пеят,
или му рупките дрънкат.
Таман се Бойчо слушваше,
буля му се пак обади:
- Драгинко Бойчо, мил булин,
бе яла, драгинко, по-насам,
нещичко да те попитам.
Ожени ли се бате ти,
доведе ли добра къщница,
по ли й хубава от мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
моите поглед гледа ли,
моите думи дума ли
и гледа ли ми децата?
Той зачу Бойчо буля си
и при буля си отиде,
и на буля си продума:
- Мо бульо, мо мила бульо,
кат' ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Бате сe, бульо, ожени,
добра къщница доведе,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
твоите поглед тя гледа,
твоите думи тя дума,
ала е лошава в сърце,
тя ти децата не гледа.
Което дете замръкне,
там си, бульо, отсъмва,
кое във огъня влязло,
кое на пътя заспало,
и там си, бульо, отсъмва.
- Драгинко Бойчо, мил булин,
утре, драгинко, душен ден,
душен ден, душна събота,
да кажеш ти на бате си
да рани рано в събота,
додето петли не пели,
додето кучета не лаят.
Да вземе тамян и вода,
на гробищата да дойде,
да дойде да ме прилее,
нещичко ще го попитам
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010