* * *

Булин глас от гроба (1)

Запасъл Дойчо шилета,
шилета, Дойчо, агнета
край село, край гробищата,
с меден кавал свиреше,
като си овцете пасеше
и с меден кавал свиреше.
Глас му се дочу под земя,
буля му от гроба му викаше:
- Драгинко, Дойчо, деверко,
я си кавала позапри
нещичко ще те попитам,
бате ти, драгинко, ожени ли се,
хубава буля доведе ли?
Че спря Дойчо кавала
и си на буля си говори:
- Още се тогаз се бате ожени,
хубава буля доведе,
на тебе, бульо, тя мяза
и твой мил поглед тя гледа,
твойто носене тя носи
и твойто ходене тя ходи,
децата, бульо, не гледа.
Тогаз ги още батьо разпръсна,
ратаи, бульо, станаха,
по чужди стряхи замръкваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010