* * *

Булин глас от гроба (1)

Стоян си стадо пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
От къде го зачу буля му,
тя го по гласа познала,
щото на скоро беше умряла
и на Стоян продума:
- Стояне, синко драгинко,
я запри, синко, кавала
нещо да те попитам -
ожени ли се батко ти,
взе ли добра стопанка,
гледа ли добре децата,
има ли моя мурафет,
на вас с уважение гледа ли,
на мама, още на тати?
Стоян буля си продума:
- Брат ми се, бульо, ожени,
не взема добро стопанка,
не прилича, буле, на тебе,
кара се много със батко,
бие много децата,
няма твоя мурафет.
Буля на Стоян пак рече:
- Стояне, холам, драгинко,
като си идеш у дома
да кажеш, холам, на батко си,
на батко си, още на буля си,
да не ми бие децата,
а на него да кажеш,
мене да не споменава,
на нейния характер да се научи.
Децата ще си порастат,
всяко пътя си ще си хване,
те двамата ще останат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010