* * *

Булин глас от гроба (1)

Радойчо шилета пасеше
при селските гробища.
Шилета кротко пасели,
луната ясно греела,
кавалът свири-говори:
- Я излез, бульо, навънка,
нещичко да те попитам,
знаеш ли, бульо, познаваш,
моята, бульо, любовничка,
дето ми скоро почина?
Глас се от земята дочува:
- Драги ми, драги драгинко,
драги ми, драги Радойчо,
зная я, драги драгинко,
че ти е добро момиче.
Пръстта нагоре подига,
буля му от гроб излиза
и към драгинко отива
и на драгинко си дума:
- Драги ми, драги драгинко,
мили Радойчо - братойчо,
бачо ти Кольо юнака,
ожени ли се, драгинко,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойта носия,
гледа ли добре децата?
Радойчо много се уплаши,
не дума, нито продумва.
Буля Радойчу продума:
- Не бой се, холан, драгинко.
Радойчо булята дума:
- Бульо ле, бульо батьова,
батко се, холан, ожени,
добра стопанка си взема,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойта носия,
ала децата не гледа,
кога ги къпе, бие ги,
по улиците заспиват,
пък тя ги не нахранва.
Батьо ми е много грешен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010