* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
Глас се под земя обади:
- Драгинко, драги Дойчо,
ожени ли се батьо ти,
че какво прави батьо ти,
взема ли добра стопанка,
шета ли мойто шетане,
гледа ли добре децата,
батя ти добре гледа ли?
Дойчо буля си думаше:
- Буле ле, буле батьова,
не ходи твоя дребен ход,
не шета твойто шетане,
добре не гледа децата,
не гледа твоя чер поглед,
а батя най-добре гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010