* * *

Булин глас от гроба (1)

Станьо шилета пасеше
покрай новите гробища,
воз бял се камик возслани,
с меден кавал засвири.
Нещо се Станьо пригласи,
като с кавал засвири;
чуди се Станьо, мая се -
мома ли е от седенка
или шиле от бачия.
Не е мома от седенка,
нито шиле от бачия,
но невеста из гроб дума:
- Браче ле Станьо, браче ле,
оженихте ли байка си,
хубава ли е булката,
хубава ли е като мен,
работна ли е като мен,
добре ли гледа децата?
Станьо невести говори:
- Како, хубава невесто,
че оженихме байка си,
и булката е хубава -
хубава е като теб,
хубава е и работна,
ама децата не гледа,
ами ги байко хариза
на турци и на българи,
най мънинкото удаде
на цигани, черни катуни.
Невеста Станьо думаше:
- Браче ле Станьо, браче ле,
иди, байо си обади
да ми децата събере,
азе ще си ги прибера -
навреме да ги окъпя
и на заман да ги нахраня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010