* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
със меден кавал свиряше.
Кавал му свири, говори:
- Мо бульо, мо братовице,
я стани, бульо, я стани.
Буля му от гроб се обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще те попитам,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
ходи ли мойто ходяне,
носи ли мойто носяне,
децата добре ли гледа?
Дойчо бульо ле думаше:
- Мо бульо, мо братовице,
бате се, бульо, ожени,
взема си добра къщница,
тя ходи твойто ходяне
и носи твойто носяне,
децата добре не гледа
децата - клети сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010