* * *

Булин глас от гроба (1)

Ставрьо шилета пасеше
край село, край гробищата,
край булина си равен гроб,
и с меден кавал свиреше.
Глас му се чуло от Бога,
от Бога, от черна земя:
- Драгинко, драги деверко,
я поспри, Ставрьо, кавала
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли буля хубава,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Ставрьо були си думаше:
- Буле ле, братовице ле,
батьо се, буле, ожени,
доведе буля хубава,
хубава буля за батя.
Твойто ходене тя ходи,
твойто носене тя носи,
ала децата не гледа.
Кога й хлебец поискат,
пък тя им дава, мър буле,
от три дни сухи корици.
- Драгинко, драги деверко,
право във село да идеш
и на батя си да кажеш -
да вземе свещи и тамян,
да дойде да ме прилее,
нещичко ще го попитам
и нещо ще му поръчам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010