* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
със меден кавал свереше,
кавал му свири-говори,
буля му от гроб отпява:
- Драгинко, драги Дойчине,
ожени ли се бачо ти,
взе ли ти буля хубава,
че по-добра ли й от мене,
че гледа ли ми децата?
Дойчин буля си дума:
- Бате сe, буле, ожени,
добра си буля доведе,
също на тебе прилича,
твойто ходене ходеше,
твойто думане думаше,
твойто сърце нямаше.
Не гледа, буле, децата,
бате децата раздаде
на турци и на българи
и на трета вяра цигани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010