* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Дойчин шилета
край село, покрай гробища,
покрай булиния си гроб.
С меден си кавал свиреше.
Кавал му свири-говори:
- Бульо ле, братовице, ле,
мар излез, да се видиме.
От де го зачу буля му?
Тя се от гроба обади:
- Драгинко Дойко, деверко,
я си повъзпри кавала
нещичко да те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли ви къщница,
къщница, въртодомница?
Мойто ходене ходи ли?
Мойто носене носи ли?
Мойте песни пее ли?
Гледа ли добре децата?
Дойчин буля си думаше:
- Бульо льо, братовице ле,
батьо се, бульо, ожени
и ни къщница донесе.
Твойто ходене не ходи,
твойто носене не носи
и твойте песни не пее.
Не гледа добре децата.
Батьо ги, бульо, раздаде
по голи боси цигани
и по некръщани евреи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010