* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жали,
както Марийка буля си.
Малко га, много жаляла
цели ми девет години.
Дишло е петук събота,
ранила е рано в събота,
омесила тесто кисело,
омесила топли прусарки
и си главата умила,
наточила вино в бъклица,
че е кобилца свързала,
че си на гробища отиде,
проляла и прикадила,
викнала и заплакала:
- Бульо ле, бъльо ле,
стани ме, бъльо, оплети,
ситно булско ресане,
пусто долненско плетене.
Буля й са от гроб обади:
- Мари, калино Марийке,
стига ми плака на гроба,
че ми дъските изгоряха
от твоите сълзи горещи.
Не мога, калино, да стана
снага ми в земя зарасла,
в коса ми змия гнездо свила,
пъстри дечица излюпила.
Мари, калино Марийке,
нещичко ще те попитам
право ми кажи, не лъжи -
ожени ли се бате ти,
взема ли друга къщница,
гледа ли ми децата,
децата, двата близнака?
Марийка булья думаше:
- Ожени се, бульо, ожени се,
хич не му е добра булката,
хич не ти гледа децата,
децата, двата близнака.
Кога да й хляб поискат -
тя им корички събира,
кога й манджа поискат -
тя им от паници смива...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010