|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата
с меден ми кавал свиреше
под земя глас се чуваше:
- Дойчо, Дойчо, мил деверко,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бате ти,
взе ли си добра стопанка
шъта ли мойто шътане,
пее ли мойто пеене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка
също на тебе прилича
и шъта твойто шътане,
и пее твойто пеене,
и ходи твойто ходене,
ала децата не гледа.
Стара река, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|