* * *

Булин глас от гроба (1)

Авлига пее ранина,
ранина, ранобуднина
долу в долните гробища.
То не е било авлига,
най е булката Велика -
със драгинка си говори:
- Драгинко, драго Никола,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, драго, на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата,
или ги, бате, раздаде
по турци и по българи,
по трета вяра цигани?
Най-малкото, горкото,
ако го не гледа буля ти,
да го донесе батьо ти
на връх на Рила планина,
люлчица да му завърже,
във столовато габърче.
Кога вятъра повее,
тогава ще го залюлее,
кога го дъждец завали
тогава ще го окъпе,
кога кошута премине,
тогава ще го подои.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010