* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
От гроба се глас обажда:
- Дойчо ле, булин деверко,
ожени ли се батьо ти,
взема ли булка кат мене,
ходи ли моя дребен ход,
шета ли мойто шетане,
децата добре гледа ли?
Дойчо були си думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема си булка кат тебе,
тя ходи твоя дребен ход,
шета и твойто шетане,
децата добре не гледа,
кога чинии измива,
тогаз им гостбица дава,
кога долапи избърсва,
тогаз им хлебец тя дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010