* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасял ми Дойчин стадото,
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
че му се гласове зачули.
Дали му овца блееше
или пиленце пееше?
Нито му овца блееше,
нито му пиленце пееше.
Булче му се обади,
от гроб, от гробищата.
- Деверчо Дойчо, драгинчо,
я поспри, Дойчо, кавала,
дума ще да те попитам:
"Ожени ли се батьо ти,
довел ли добра къщница?"
- Ожени се, булче, ожени,
не доведе добра къщница,
не гледа добре децата;
'гато си хлебец поискат,
сухи им кори даваше,
наместо манджи - помийка!...
- Деверчо Дойчо, драгинчо,
ти кажи, Дойчо, батю си,
три съботи подред да дойде,
с вино да ме полее,
с бял тамян да ме накади,
дано се на ноги повдигна -
децата да му отгледам,
като на млади години...
- Да дойдеш, булче, да не дойдеш,
батю децата разнесе,
по чужди хора аргати,
за кора хляб да работят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010