* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми е Дойчо шилета
край село, край гробищата;
с меден кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Де да си, бульо, да дойдеш,
децата да си прибереш.
Ясен се гласец зачуло
откъм черни гробове:
- Драгинко ле драги, Дойчо ле,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре къщата,
къщата, още децата.
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, булка бачова,
батьо се, бульо, ожени -
на тебе, бульо, прилича,
твойто носене носи,
твойто ходене ходи,
ала деца като тебе не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010