* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край селото, край гробищата
и със кавал свиреше.
Кавал му свири-говори:
- Тук имам буля умряла.
Глас се от гроба обажда:
- Я поспри, Дойчо, кавала
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взе ли добра невеста,
гледа ли моите дечица,
ходи ли моето носене.
Дойчо буля си думаше:
- Бате сe, бульо, ожени,
взема добра къщница,
тя ходи твоето ходене,
тя носи твоето носене
само децата не гледа.
Когато хлебец поискат,
тя им хлебец даваше
от три дни кори събрани;
когато вода поискат,
тя им вода даваше
от пиларната кратуна,
от кокошата копаня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010