* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
С меден си кавал свиреше
над булиния си равен гроб.
Буля му от гроба се обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще да те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
вема ли добра къщница?
Тя ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Гледа ли добре децата?
Дойчо с кавала засвири,
кавал му свири-говори:
- Бульо льо, братовице,
батьо се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
децата добре не гледа -
те ходят бульо, те скитат,
немили още недраги,
неомити и несресани,
босички, бульо, голички!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010