* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо с кавал свиреше,
Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
Дойчовата буля му се от гроба обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
буля ще те нещо попита.
Бате ти ожени ли се?
Взема ли си булка хубава?
Гледа ли моя мил поглед,
гледа ли мойте мили дечица?
- Бульо ле, мила батьова,
бате се, бульо, ожени,
взема си булка хубава,
гледа с твоят мил поглед,
ала си, бульо, деца не гледа,
наместо манджа - падъци,
наместо хляб - трошички,
с асър ги, бульо, покрива.
- Драганко Дойчо, мил булин,
буля ще те помоли
бате ти рано да стане,
дур са петлите още не пели,
да вземе тамян и огън
и да дойде да ме прикуди,
и аз ще си стана, буля,
ще стана децата да си взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010